- Г-н Седларски, кой ви покани за служебен министър на икономиката?

- Президентът Радев ме покани на среща няколко дни преди да бъде сформиран служебният кабинет. Каза, че е запознат с кариерата ми, с публикациите ми. Смятам, че това, което е привлякло вниманието му, е, че съм декан на Стопанския факултет на Софийския университет. Най-малкото и премиерът е от СУ, дори съм учил търговско право при него.

- Дядо ми е бил икономист, така че не съм първият в рода. Завършил съм немската гимназия в Бургас.

- Това го разбрах по-късно и много се радвам, че се събират бургаски хора. Все още не я познавам. Иначе за бургазлии Бургас е кауза, не само роден град.

- По друг начин ще отговоря. Приемам го като чест за институцията Софийски университет. Второ - за факултета, на който съм декан.

- Започнах във Виенския икономически университет, учих там две години. Някак си веднага започнах да усещам, че възможностите в България са по-големи Има една много голяма група от хора, които отиват на Запад, виждат какво е положението, усещат, че нещата там са изградени. Докато в България в момента нещата се създават. Имам една теза - голяма част от младите хора са подтиквани от родителите си да ходят на Запад. Децата отиват там и виждат, че всъщност у нас се чувстват много по-добре. Аз също съм го преживял. Тук има неограничени възможности и по-голяма свобода. - Родителите тласкат децата си натам, за да не бъдат бедни тук. - А това вече не е вярно навсякъде, при този недостиг на работна ръка. Хора се връщат, защото са чули, че в техните родни места вече вземат по 1600 лв. Младите започват да се прибират, привикват приятели, защото тук е интересно, родила се е някаква идея. И аз се върнах и предпочетох да завърша именно Стопанския факултет.

- Не, икономиката не е отвлечена наука. Всички неща, които правим, се отнасят за реалното производство, за начина, по който се стимулират хората да са предприемчиви, да инвестират.

- На институционалната икономика тук и е повече мястото, отколкото от катедрата в университета. В министерството става дума за институционален градеж. Какво се вижда отвън - претовареност на бизнеса с процедури Последните дни събирам много примери за ограничения на бизнеса.

- Има още да се прави. Новата вълна в икономиката е, когато има проблем, хората да не се оплакват, а да променят нещата и променяйки ги , да правят пари. Пример за това са стартъпите (стартиращите фирми - б.а.). Нещо в обществото не ви харесва и измисляте начин да го правите по-добре. Виждате проблем и да се реши, не е само начинът да протестирате, а да подобрите процеса чрез организация, която да привлече средства. Дали ще стане чрез бизнеса, дали с интересни интелигентни модели, които носят и пари, и обществото започва да се променя от долу на горе. Министерството ще подпомага този процес, той е свързан най-вече с младежкото предприемачество.

- Да вземем програмата за интелигентна специализация, която има министерството. Тя се доработва, има нови идеи за нея, защото има нови бизнеси, станали звездни за България.

- Ще дам пример - киноиндустрията, която е печеливш сектор и привлича млади хора. Там през последните години се оформи много стабилен бизнес с международно известни имена. Около него започват да се роят доставчици, поддоставчици, които го обслужват. Ето нещо, което в стратегията не е предвидено, но то се появява и има нужда и от държавно внимание. Министерството трябва да бъде форум, да привлича идеите - на предприемачите, на утвърдените индустриалци, на стартъпите. Защото стартъпите подпомагат ефективността на другите компании и е важно да се срещнат. Затова ударно направихме страници на министерството във фейсбук, в туитър. И се надявам да участвам активно в тях, да обменяме сигнали, това е форма на управление на очакванията.

- В момента има една мъгла на нихилизъм, тя трябва да се разчупи. България не е лошо място, България е добро място за инвестиции. В момента ври и кипи при стартъпите, но това пространство не е отворено за широката публика. София отдавна е много гореща дестинация за тези среди и това се знае навън.

- Тук се случват срещи, млади хора създават фирми, получават подкрепа от фондове, отиват на Запад и оттам получават подкрепа. Тук идват млади хора от Испания, Франция, за да станат част от стартъп културата. Те ползват нови форми на комуникация, примерно лекции в традиционен за тях софийски бар. Именно новата предприемаческа култура, която се формира от този тип хора, ще ни помогне да изтупаме праха от някои изобретения и да ги превърнем в пазарен хит. Пример за това е “Уолтопия”. България може да спечели много от т.нар. Четвърта индустриална революция. Идеята на министерството е да извади напред нови български марки, да помогне да се утвърдят.

- В момента текат ревизиите, проверяват се обществени поръчки...

- Спиране не, резки движения в икономиката не трябва да се правят. Когато бъде проверено, ще се вземат мерки. Става дума за дни.

- Напълно съм съгласен с него. Много се надявам и ние да побутнем растежа нагоре. Гледаме на министерството като партньор на големия бизнес, на малките предприемачески групи, искаме да ги срещнем. Ще дадем сигнали и на българите зад граница, които могат да помогнат.

- Проблемът на българската икономика е, че се появяват много нови бизнеси, но голяма част от тях са за доставка на части. Фирмите ни са подизпълнители, а локомотивът е навън. Защо да няма наши марки, които да приберат цялата добавена стойност.

CV Роден през 1978 г. в Бургас Завършва немската езикова гимназия “Гьоте” в Бургас От 1998 до 1999 учи във Виенския икономически университет, завършва СУ “Св. Климент Охридски” Доктор по икономика, специализира във Виенския икономически университет и в Санкт Гален със стипендия на швейцарското правителство От 2005 г. е преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет. Доцент е от 2011 г. От 2015 г. е декан на Стопанския факултет на Софийския университет