Министърът на икономиката Емил Караниколов в интервю за в.Телеграф
- Г-н Караниколов, като свой приоритет посочихте намаляване на административната тежест върху бизнеса. Какво точно ще предприемете?
- Моята идея е с експертите от Министерството на икономиката да се срещнем с бизнеса и със синдикалните организации. Да разгледаме ограниченията, пречките, които съществуват в законодателните текстове за бизнеса, и да обсъдим кои могат да се премахнат и кои трябва да останат, защото осигуряват важна защита. След това ще представим предложенията в правителството и в икономическата комисия в парламента. Ще ги анализираме и ще предприемем действия. Очаквам, давайки облекчения на бизнеса, той да отговори с увеличаване на стандарта на работещите.
- Кога това ще се случи?
- Нямаме време. Трябва бързо да чуем бизнеса. Започваме срещи със синдикатите, с работническите организации и с бизнеса и преглед на тежестите, които пречат на бизнеса и на работещите.
- Защо при официалното приемане на Министерството на икономиката казахте: „Стига сме продавали, нека започнем да градим"?
- Като идващ от Агенцията по приватизация ме попитаха какви сделки ще прави Министерството на икономиката. Отговорих, че съм приключил с приватизацията.
- Защо?
- По принцип Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол е второстепенен бюджетен разпоредител към Министерство на икономиката. Но това е само по отношение на осигуряване на ресурса за осъществяване на нейната дейност. По никакъв начин министърът на икономиката не може да влияе на решенията на агенцията, защото съгласно Закона за приватизация агенцията изпълнява политиките на Министерски съвет. А нейната програма се утвърждава от Надзорния съвет, който е орган на Народното събрание. Моята работа оттук нататък не е да продавам, каквато беше досега в Агенцията по приватизация. А да градим и да развием икономиката.
- Всъщност остана ли нещо за продаване?
- Като цяло почти над 95% от ресурса към момента, когато е започнала приватизацията извън забранителния списък, е изчерпан. В забранителния списък има дружества, които към момента въобще не подлежат на приватизация, нито ще има такива разговори за тях. Към Министерство на икономиката такъв е военнопромишленият комплекс. За него - никаква приватизация! Съвсем скоро ще отида във „ВМЗ Сопот1' да успокоя хората.
Първо ще се видя с ръководството на синдикатите, за да им кажа какви са моите намерения. След това ще отида при работниците. „Българска роза", „Ел Би Булгарикум" - носителят на марката на българското мляко, са в този забранителен списък. Няма да бъдат продавани и никакви марки. Киселото мляко на „Ел Бй Булгарикум" се прави по изключително високи стандарти. Много хора не знаят, че то е онова, истинското българско мляко, за него липсва реклама и го няма много на пазара. Това не е редно. Интересното е, че дружеството е на печалба. Но трябва да видим дали правилно се разходва. Според мен липсва маркетинг. Трябва хората да разберат, че това е нашето мляко. Ще се запозная с ръководството. Там може да има някаква пречка, която да помогна да се отстрани.
-А с военнопромишления комплекс какво ще правите?
- В момента военнопромишленият комплекс работи изключително добре. Назначават хора, дори липсват работници. Но в много от държавните дружества липсва така наречената гражданска продукция. Когато няма военни конфликти, да могат да се запазят и да работят. Според мен трябва да започне и модернизация. Да се вкарат и нови възможности за развиване на военнопромишления комплекс - евентуално да се разработват или да се купят някакви лицензи, с които да се прави и натовска, по-съвременна продукция. Много е важно да се реши и проблемът с квалифицираната работна ръка. Според мен спешно трябва да се подготвят паралелки, които да се финансират от държавните предприятия във военнопромишления комплекс. Силните ученици да продължат да се обучават като стипендианти, за да може след това да работят в комплекса. Друго, което трябва да се развива в този сектор, са иновациите.
- В света по принцип от военното производство тръгват иновациите...
- Но за съжаление в последните години, въпреки че сме много добри, и частният, и държавният сектор, показват, че има някакво изоставане. Трябва да се види в дружеството „НИТИ-Казанлък", което навремето е било научноизследователското звено на военнопромишления комплекс на България, какви патенти и лицензи са останали в архивите. Да се използват и да се въведат нови технологии. Това е свързано и със сигурността на държавата.
- Какъв е проблемът с българската приватизация? Има много критики към нея.
- За мен основният проблем е в законодателството. Сегашният закон за приватизация казва, че всички физически и юридически лица са с еднакви права и тръгват от еднакъв старт. Старият закон е допускал да се продават активи, като някои са имали преференции. Такъв е примерът с РМД-тата (работническо-мениджърски дружества) . Какво е ставало? Идва голям стратегически инвеститор. Иска да купи едно дружество. Цената е, да кажем, 10 милиона. Той трябва днес да извади 10 милиона и да плати веднага. Докато за РМД-то има преференция - то плаща 10% при сключване на сделката, а остатъчната цена се разсрочва за срок от 10 години. РМД-то е дружеството, което в дадения момент управлява предприятието. Теглят кредит, който обезпечават с някакви активи, плащат 10% и оттам нататък нямат оборотни пари да завъртят дружеството. Другият голям порок е, че са допускани промени на приватизационни договори. Купувач дава висока цена и печели търга, после започват през месец с анекси да намаляват сумата. В един момент с анекс цената пада под тази, която са предлагали другите купувачи и не са спечелили. Къса се връзката. Няма еднакви форми за процедурата, еднакви форми за анекса, всяко министерство е правило свои анекси, агенцията - също. Това разкъсване е довело до страхотен батак и липса на контрол... Но трябва да е ясно, че голямата приватизация е от 1997-2002 година.
- Какво може да привлече инвестиции в България? Ниските заплати, бизнес средата или нещо друго?
- Ще разговаряме с Агенцията за инвестициите. Трябва да видим кои инвеститори в момента са тук. Какви са техните заявки и какво търсят. Първото, което трябва да осигурим, е да няма административни тежести. Задължително е по-бързо административно обслужване. Трябва да преценим дали можем да вкараме формата на мълчаливото съгласие. И в момента пише, че ако един инвеститор получи сертификат А, той ще получи по-бързи административни услуги. Но ако това е свързано с отчуждаване на някакъв имот, как да стане бързо? Трябва да гарантираме на инвеститора сигурност, стабилност и държавата да бъде ясен партньор.
При разговорите ми с бизнеса досега, първото, което са ме питали, е било: Предлагате ни да инвестираме в този регион. Има ли подготвена работна ръка там? В България, може би и като резултат на слабостите в приватизацията, много производства вече не съществуват и няма кадри в сектори, където се търсят. Тук имаме също поле за работа с бизнеса. Трябва бизнесът да подаде информация какви кадри ще са им необходими занапред.
- Казахте, че няма да подменяте членове на бордове.
- За съжаление има дружества, където УС е от трима-петима членове, а администрацията е от трима. Не е коректно. Много дружества стоят повече от 10 години в ликвидация, в несъстоятелност. Никой няма полза от тях. Нямат дейност, а плащат пари за заплати и трупат задължения. Според мен, където има дружества с големи бордове, трябва да се погледнат и да се редуцират. Някои дружества трябва да имат само управител.
- Какво ново искате да направите в Министерството на икономиката?
- Имам няколко идеи, но нека да ги внеса в правителството. Говорим за търговията и управлението на държавните активи. БСП примерно са внесли закон за публичните държавни активи. Мисля, че такъв закон трябва да има. В момента има няколко остарели текста. А трябва да има такъв закон с ясни правила за управление на държавните активи. Сега липсват такива правила в един закон.
- Как приехте предложението да станете министър на икономиката?
- Защо мислите, че аз не съм провел първите разговори и не съм си представил концепцията, преди да бъда поканен. Помолих г-н Волен Сидеров за среща. Няколко пъти се видяхме, първо с него и после с представители на „Атака". Представих вижданията и идеите си, какво мога да правя. Явно съм бил разбран правилно. Ще направя всичко възможно в Министерството на икономиката да има публичност и прозрачност. Ако създадем добра среда за бизнеса и работим със синдикалните организации, нещата ще тръгнат. Добре е да работим с всички политически сили, защото навсякъде има добри идеи.