Актуално към 26.03.2021 г.

Кои са основните класове счетоводни разходи?

В най-общ счетоводен план, разходите могат да бъдат класифицирани в три основни групи:

• Оперативни разходи: Оперативните разходи имат краткосрочен характер и са необходими за ежедневното обезпечаване на основните бизнес операции. Примери за оперативни разходи са:

- наем;

- заплати на персонала;

- комунални услуги (вода, ток, газ);

- реклама;

- бизнес пътувания и др.

• Капиталови разходи: Капиталовите разходи имат дългосрочен характер и се отнасят към инвестиции, целящи създаването на бъдещи ползи (над една година). Капиталовите разходи обхващат покупката, (а в определени случаи и модернизацията) на дълготрайни активи, като например:

- придобиване на земя и сгради;

- закупуване на оборудване и техника (машини, превозни средства, компютри);

- подобрения и модернизация на съществуващи дълготрайни активи;

- покупка на дълготрайни нематериални активи като софтуер лиценз и др.

• Счетоводна амортизация: непаричен разход, който отразява изхабяването на даден дълготраен актив във времето, като по този начин се намалява счетоводната му стойност, (което води и до намаляването на счетоводната печалба, респ. на дължимия корпоративен данък). Амортизируеми активи са:

- дълготрайни материални активи (ДМА): напр. сгради, машини, съоръжения;

- дълготрайни нематериални активи (ДНА): напр. търговски марки, авторски права;

- инвестиционни имоти (с изкл. на земята и на тези, които се отчитат по справедлива стойност);

- биологични активи като стада овце, стада крави, или лозови насаждения (с изключение на тези, които се отчитат по справедлива стойност).

Какви са някои от основните специфики при счетоводното отчитане на оперативните разходи?

Оперативните разходи се приспадат (изваждат се в пълния си размер при изчисляването на финансовия резултат) в счетоводния период, в чийто диапазон се осъществяват. По този начин оперативните разходи имат директно отношение към счетоводната печалба и респективно към размера на корпоративния данък върху печалбата, който предприятието дължи в края на счетоводния период.

Какви са някои от основните специфики при счетоводното отчитане на капиталовите разходи?

Размерът на направените капиталовите разходи се отчита като увеличаване на дълготрайните (материални или нематериални) активи в счетоводния баланс. В същото време, капиталовият разход се записва и в отчета за паричните потоци под "инвестиционни дейности", тъй като това са парични разходи за конкретния отчетен период.

За разлика от оперативните разходи, капиталови разходи не се приспадат наведнъж в рамките отчетния период. След като капиталовият разход бъде отчетен в баланса (под формата на нов актив или подобрение на съществуващ актив), той се амортизира с течение на времето, за да разпредели стойността на актива през полезния му живот. С други думи, всяка година част от дълготрайния актив се изразходва. Това “изразходване“ се отчита посредством разход за счетоводна амортизация, който се определя на базата на избраната от предприятието амортизационна норма.

Какви са някои от основните специфики при отчитането на счетоводната амортизация?

В зависимост от залегналата в счетоводната политика на предприятието амортизационна норма се определя процентът (или коефициентът), с който всеки месец биват обезценявани отделните класове дълготрайните материални и нематериални активи на предприятието.

Това „обезценяване“ представлява практически разпределение на стойността на актива за времето на полезния му живот след като е извадена остатъчната му стойност (т.е. стойността на актива в края на полезния му живот), ако същата има съществен размер. Амортизацията на актива започва да тече от началото на месеца на неговото придобиване или въвеждане в експлоатация (или от началото на следващия месец) и продължава до неговото амортизиране в практически и счетоводен смисъл.

Важно е да знаете

Амортизацията има отношение към корпоративния данък върху печалбата на предприятието, като стойността на разхода за амортизация, който може да се използва за намаляване на дължимия данък, се нарича годишна данъчна амортизация. Тя може да се различава от счетоводната амортизация по стойност и се изчислява по формула, уредена в чл. 58, ал. 3 от ЗКПО, съгласно определените данъчни амортизационни норми в чл. 55, ал. 2 от ЗКПО.

Повече информация

Повече информация относно счетоводното третиране на придобитите (чрез извършени капиталови разходи)  и дълготрайни активи можете да откриете в Международен Счетоводен Стандарт 16 (Имоти, Машини и Съоръжения), както и в Счетоводен Стандарт 16 (Дълготрайни материални активи) от Националните Счетоводни Стандарти: МСС 16; НСС 16. Повече информация относно счетоводното третиране на разходите за амортизация можете да откриете в Счетоводен Стандарт 4 (Отчитане на амортизациите) от Националните Счетоводни Стандарти.