• Стратегии и политики
  • Бизнес среда
  • Малки и средни предприятия
  • Индустрия 4.0
  • Защита на потребителите
  • Дуално обучение
• Бизнес наръчник за МСП
  • Обща информация
  • Стартиране на бизнес
  • Бизнес операции
    • Човешки ресурси
    • Счетоводство и отчетност
    • Финансиране
    • Търговски дейности
    • Защита на личните данни
    • Обществени поръчки
    • НИРД
    • Строителство
  • Промени в структурата на бизнеса
  • Прекратяване на бизнес дейност
• Статистика и анализи
  • Външно-търговска статистика
  • Макробюлетин
• Лицензионни режими
  • Индустриални лицензи
  • Експортен контрол
  • Ограничения и забрани
• Полезни контакти за потребители и производители
  • Информационен център за технически регламенти
  • Национално звено за контакт относно продукти
  • Информационна система за вътрешния пазар
  • Единно звено за контакт за доставчиците на услуги
  • Надзор на пазара
  • Защита на потребителите - полезни връзки
• Външноикономическа и търговска политика
  • Обща търговска политика
  • Двустранни външноикономически отношения
  • Търговски представители зад граница
  • В помощ на бизнеса
• Индустриално сътрудничество
• Финансови средства на търговските дружества
• Евроатлантическа интеграция
• Европейски фонд за отбрана
  • Обща информация
  • Новини
  • Събития
  • Национална точка за контакт
• БРЕКЗИТ
  • Споразумение за търговия и сътрудничество
  • Инвестиции

Юлия Филчева
ул. "Княз Александър І" 12,
тел.: +359 2 940 7784,
u.filcheva@mi.government.bg

България поддържа официални връзки с Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която бе призната за законен представител на палестинския народ от м. февруари 1973 година.

Организацията открива свое бюро в София през 1974 г. През м. ноември 1988г. българското правителство признава с декларация обявената от ООП Държава Палестина. През м. декември същата година е подписан протокол с ООП, съгласно който палестинското представителство в София получава статут на посолство.

Между България и Палестинската автономна власт не са осъществявани официални контакти от създаването й през 1994 г. до 18 януари 2000 г., когато се провежда среща между президентът на България и председателя на ПАВ Ясер Арафат във Витлеем.

В следствие на утвърдилата се по-късно практика сред редица европейски страни да откриват дипломатически представителства в Палестинските територии (понастоящем - над 30),  Министерският съвет даде съгласие за откриване на дипломатическо представителство на Република България в гр. Рамалла., с официално наименование "Дипломатическо представителство на Република България при Палестинската власт" (РМС №  №854/21.12.2007 г.). Представителството бе открито от президента Георги Първанов на 26.03.2008 г. по време на неговото официално посещение в Палестинските територии.

На 21 май 2014 българска правителствена делегация водена от министър-председателят на България Пламен Орешарски, в която бе включен и заместник-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров, направи кратко посещение в Палестинските територии, където се срещна и разговаря с президента на Палестинската власт Махмуд Аббас и с министър-председателя Рами Хамдалла.

Визитата бе приета като израз на волята за развитие на двустранните отношения. Палестинската страна изрази желанието си за задълбочаване и разширяване на сътрудничеството в нови области, различни от културата и образованието. Понастоящем се търсят възможности за активизиране на двустранните отношения в икономическата област. Предложено бе участие на български фирми в предстоящ инвестиционен форум в гр. Витлеем и реализиране на български инвестиции в страната. Сред големите проекти, които се предвиждат в Палестина, са изграждането на международно летище, електроцентрала и циментов завод.

Като атрактивна за сътрудничество област, бе посочена още сферата на туризма, предвид важността на светите места, намиращи се в палестинските земи, от една страна, както и на широките възможности за туризъм, предлагани от България, от друга.

В периода 01 януари – 31 декември 2016 г. българският износ е в рамките на 525 хил. щ. д. и се формира предимно от хлебарски, тестени, сладкарски и бисквитени продукти; алуминиево фолио; препарати за поддържане на косата; пури, (вкл. тези с отрязани краища) пурети, цигари и др.

През 2017 г. българският износ се формира основно от води, вкл. минерални и газирани; хлебарски, тестени, сладкарски или бисквитени продукти, препарати за поддържане на косата, тъкани килими и други подови настилки от текстилни материали, и др.

Българския износ за Палестина през 2018 г. се формира основно от води (минерални и газирани), шоколад и други хранителни изделия, съдържащи какао, препарати за поддържане на косата, пури, пурети и цигари и др. Вносът от Палестина за 2018 г. вносът от Палестина е основно от маслиново масло и неговите фракции, както и обувки с външни ходила от каучук, от пластмаси и пр.

В периода на 2019 г. българският износ е достигнал. 800 хил. щ. долара и се формира главно от Електрически акумулатори, включително техните  сепаратори, дори с  квадратна  или   правоъгълна  форма води, включително минералните води и газираните води, подсладени със захар или други подсладители или ароматизирани, и други безалкохолни напитки, с изключение на плодовите и зеленчуковите сокове от N 2009, медицински, хирургически, зъболекарски  или  ветеринарни инструменти  и апарати,  включително апаратите  за сцинтиграфия и  другите  електромедицински апарати, както и апаратите за изследване на зрението, препарати за поддържане на косата, и др.

През 2020 г. износът от България за Палестина е незначителен – 1.3 млн. щ. д., което бележи ръст от над 67 % в сравнение със същия период за предходната година. Експортът се формира от електрически акумулатори, включително техните  сепаратори; хранителни продукти, неупоменати, нито включени другаде; пластмасови транспортни или опаковъчни артикули; препарати за поддържане на косата и други. Стокообменът между двете държави възлиза на същата стойност – 1.3 млн. щ. д.

Според предварителните данни за периода януари-юни 2021 г. стокообменът от България за Палестина е незначителен – около 700 хил. щ. д., което бележи ръст от над 79.9 % в сравнение със същия период за предходната година. Износът между двете държави възлиза на същата стойност – около 700 хил. щ. д.

в млн. щ.д.

Водещи позиции в износа на България за  2021 г.:

Водещи позиции в износа на България за 2020 г.:

Водещи позиции в износа на България за 2019 г.:

Водещи позиции в износа на България за Палестина през 2018 г.:

През 2017 г. българският износ се формира основно от води, вкл. минерални и газирани, хлебарски, тестени, сладкарски или бисквитени продукти, препарати за поддържане на косата, тъкани килими и други подови настилки от текстилни материали, и др., а вносът от Палестина  – от обувки с външни ходила от каучук, от пластмаси и пр.

Водещи позиции в износа на България за Палестина през 2017 г.:

През 2016 г. българският износ е в рамките на 525 хил. щ. д. и се формира предимно от хлебарски, тестени, сладкарски и бисквитени продукти; алуминиево фолио; препарати за поддържане на косата; пури, (вкл. тези с отрязани краища) пурети, цигари и др.

Водещи позиции в износа на България за Палестина през 2016 г.:

Палестинската страна проявява интерес към осъществяване на контакти с български фирми в областта на строителството, дървения материал, фармацевтиката, машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, тютюнопреработвателната промишленост и др.

Създаването на смесени предприятия, които да ползват преференции за квоти и данъци е било обсъждано по време на посещението на генералния директор на Министерството на икономиката и търговията на Палестинската власт Насер ас-Сарадж през м. септември 2000 г.

Налице са възможности за представители на инженеринговия бизнес у нас да посетят на място изграждащи се обекти в палестинските автономни територии – порт Газа, електростанции, училища и др., за да сключат договори за участие в изграждането на палестинската инфраструктура.

От датата на присъединяване към ЕС България възприе изцяло Общата търговска политика на ЕС по отношение на вноса от трети страни, в т.ч. Общата  митническа тарифа, преференциалните търговски споразумения на ЕС, задълженията на ЕС в рамките на СТО, както и прилаганите от ЕС защитни мерки.

Като участник в Барселонския процес за партньорство (1995 г.) Палестинската автономия е подписала Евро-средиземноморско временно споразумение за асоцииране с ЕС, което е в сила от 01.07.1997 г.

В рамките на своите компетенции българската митническа администрация изпълнява разпоредбите на чл. 52 на Споразумението, определящ обхвата на митническото сътрудничество и предоставянето на взаимна административна  помощ между митническите органи на страните, както и разпоредбите на Протокол № 3 към Споразумението, регламентиращ понятието "стоки с произход" и взаимодействието на митническите администрации при проверката на доказателствата за произход.

Между правителството на Република България и Палестинската власт няма сключена двустранна митническа спогодба. Контактите между двете митнически администрации са епизодични.

Инвестиции

По данни на БНБ, преките инвестиции от Палестина в България в края на 2021г. достигат 1.9 млн. евро. Няма данни за Български инвестиции в Палестина.

Договорно-правна база

• 17 февруари 2012 г., София – подписан Меморандум за разбирателство в областта на туризма между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на туризма и историческото наследство на Палестинската власт.

• 26 март 2008 г., Рамалла – Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата между правителството на Р България и ООП, действаща в полза на Палестинската власт, за периода 2008-2010 г. В сила от датата на подписване.

• 15 април 2004 г., София – Спогодба между правителството на Р България и Организацията за освобождение на Палестина, действаща в полза на Палестинската автономна власт, за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата. В сила от 5 декември 2006 г.

Посещения и срещи

На равнище държавен глава:

• 22 март 2018 г. - Официално посещение на Президента Румен Радев в Рамалла.

• 26 март 2008 г. – Официално посещение на Президента Георги Първанов в Рамалла.

• 20-21 април 2007 г. – Официално посещение на председателя на ПВ Махмуд Аббас в София по покана на президента Георги Първанов.

• 18 януари 2000 г. – В рамките на официално посещение в Държавата Израел президентът Петър Стоянов се срещна с председателя на ПВ Ясер Арафат във Витлеем;

На равнище министър-председател:

• 21 май 2014г. - министър-председателят Пламен Орешарски и придружаващата го делегация направи кратко посещение в териториите на Палестинската власт.
• 12 януари 2010 г. - министър-председателят Бойко Борисов и придружаващата го делегация направи кратко посещение в териториите на Палестинската власт.

На равнище министър на външните работи:

• 15 -16 април 2004 г. – Официално посещение на министъра на външните работи на ПВ Набил Шаас

Други посещения на равнище министър:

• 15-18 февруари 2012 г. - посещение в София осъществи палестинска делегация водена от г-жа Хулуд Дуайбис, министър на туризма и историческото наследство на Палестинската власт.

• септември 2000 г. – Посещение на палестинския министър на земеделието Хикмат Зейд по покана на министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов;

• октомври 2001 г. – Посещение на министъра на международното сътрудничество и планирането на ПВ Набил Шаас по покана на външния министър Соломон Паси

На равнище заместник-министър:

• 18 март 2006 г. – посещение на заместник-министъра на външните работи г-н Феим Чаушев в гр. Рамалла, Палестинските територии. Проведени са разговори с началника на кабинета на председателя на ПВ г-н Рафик aл-Хусейни, с министъра на външните работи на ПВ г-н Насър ал-Кидуа. Проведена е и среща с Дружеството за палестинско-българско приятелство;

• септември 2000 г. – посещение на генералния директор на Министерство на икономиката и търговията на ПВ Насер ас-Сарадж по покана на заместник-министъра на икономиката Христо Михайловски;

• май 2000 г. – Посещение на председателя на Палестинската търговска камара и губернатор на гр. Газа Мохамед ал-Гудуа по покана на заместник-министъра на икономиката Христо Михайловски;