
Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Скопие, Република Северна Македония
Красимир Драгнев
ул. “Аминта Трети” 33А, ет. 6, ап. 31, Скопие 1000, Р. Северна МакедонияСлужба по търговско-икономическите въпроси, гр. Битоля, Република Северна Македония
Атанас Енчев
Битоля, ул. Широк Сокак 126tel. 0038975250959e-mail: a.enchev@mi.government.bg
Министерство на икономиката и индустрията
I. Икономически отношения между Република България и Република Северна Македония
II. Бизнес компас
I. Икономически отношения между България и Република Северна Македония
1. Стокообмен
Стокообмен (в млн. евро)
Година |
Стокообмен |
ръст,% |
износ |
ръст,% |
внос |
ръст,% |
салдо |
2011 |
711.9 |
20.87 |
461.3 |
38.78 |
250.6 |
-2.34 |
210.7 |
2012 |
645 |
-9.4 |
392.7 |
-14.87 |
252.3 |
0.68 |
140.4 |
2013 |
627.4 |
-2.73 |
351.4 |
-10.52 |
276 |
9.39 |
75.4 |
2014 |
631.3 |
0.62 |
358.8 |
2.11 |
272.5 |
-1.27 |
86.3 |
2015 |
649.1 |
2.82 |
387.6 |
8.03 |
261.4 |
-4.07 |
126.2 |
2016 |
651.6 |
0.4 |
393.3 |
1.5 |
258.3 |
-1.2 |
134.9 |
2017 |
735.2 |
12.8 |
407.1 |
3.5 |
328.0 |
27.0 |
79.0 |
2018 |
742.8 |
1.0 |
421.5 |
3.5 |
321.2 |
-2.1 |
100.3 |
2019 |
750.8 |
0.9 |
424 |
0.1 |
326.8 |
1.9 |
97.2 |
2020 |
736.3 |
-2 |
435.5 |
2.7 |
300.6 |
-8 |
132.5 |
2021 |
949.8 |
28.6 |
577.3 |
32.6 |
372.4 |
22.9 |
204.9 |
При сравнение на данните за изминалата 2021 г. спрямо 2020 г. се отчита, следните промени в основните икономически показатели:
2. Водещи стоки внос-износ
Водещи стоки в износa за 2021 г.
No |
Код MT |
Описание |
% |
Общ износ през 20201г. |
100.00 |
||
в т.ч. Република Северна Македония |
1.6 |
||
1 |
2716 |
Електрическа енергия |
20.4 |
2 |
2710 |
Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи теглонво 70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти |
7.5 |
3 |
7204 |
Отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана (скрап); отпадъци, отляти на блокове, от желязо или стомана |
6.5 |
4 |
8703 |
Пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на хора (различни от тези от N 8702), включително товаропътническите и състезателните автомобили |
4.8 |
5 |
7801 |
Необработено олово |
2.7 |
6 |
2711 |
Нефтен газ и други газообразни въглеводороди: |
2.5 |
7 |
1512 |
Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени |
2.1 |
8 |
7901 |
Необработен цинк |
2.0 |
9 |
4410 |
Плочи от дървесни частици и подобни плочи от дърво или от други дървесни материали, дори агломерирани със смоли или с други органични свързващи вещества |
1.7 |
10 |
7214 |
Пръти от желязо или от нелегирани стомани, само горещоизковани, горещовалцувани или горещоизтеглени, както и тези, които са били подложени на усукване след валцуване |
1.5 |
Водещи стоки във вноса за 2021 г.
No |
Код MT |
Описание |
% |
Общ внос през 2021 г. |
100.00 |
||
в т.ч. Република Северна Македония |
1.0 |
||
1 |
2607 |
Оловни руди и техните концентрати |
17.8 |
2 |
2603 |
Медни руди и техните концентрати |
15.5 |
3 |
2608 |
Цинкови руди и техните концентрати |
9.2 |
4 |
7210 |
Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина 600 mm или повече, плакирани или покрити |
6.3 |
5 |
3917 |
Пластмасови тръби и маркучи и техните принадлежности (например свръзки, колена, муфи) |
5.8 |
6 |
2716 |
Електрическа енергия |
4.2 |
7 |
2401 |
Сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн |
3.9 |
8 |
7208 |
Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина 600 mm или повече, горещовалцувани, неплакирани, нито покрити |
2.8 |
9 |
8544 |
Жици, кабели (включително коаксиалните кабели) и други изолирани електрически проводници ( дори лакирани или анодно оксидирани), снабдени или не с части за свързване; кабели от оптични влакна, съставени от отделно облицовани влакна |
2.5 |
10 |
7404 |
Отпадъци и отломки от мед |
2.0 |
Перспективни стоки за износ за Република Северна Македония са изделията с висока добавена стойност като компютърни елементи и възли, електротехнически материали и компоненти, електроенергетично оборудване, машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост (месопреработване, млекопреработвателна промишленост, винарство), транспортни средства (автобуси, трактори, леки коли). Стабилни по отношение на износа остават електроенергията и нефтените продукти.
Износът от РСМ, не само към България, се състои основно от стоки с ниска степен на обработка – суровини (руди и концентрати на цветни метали – цинк, олово и мед), металургични изделия – валцувани продукти от желязо и стомана, метални отпадъци (скрап), селскостопански продукти.
При вноса от РСМ в България най-голям е делът на оловните, медните и цинкови руди и концентрати, плосковалцувани черни метали, метални и пластмасови тръби, маркучи и техните принадлежности, отломки от мед и алуминий, метални пръти и проводници, пластмасови тръби и маркучи и др.
3. Инвестиции
По данни на БНБ за последните десет години до 2021 г. включително, сумарните инвестиции на Република България в РСМ възлизат на 144.7 млн. евро. До края на 2021 г. сумарните инвестиции на РСМ в България възлизат на 94.0 млн. евро.
За четирите тримесечия на 2021 г. потока на преките инвестиции на България в РСМ е както следва: за първо тримесечие 4.4 млн. евро; за второ тримесечие 10.3 млн. евро, за трето тримесечие 8.4 млн. евро и четвърти тримесечие 4.4 млн. евро. Инвестициите на РСМ в България за същия период са: за първо тримесечие 0.5 млн. евро; за второ тримесечие 0.7 млн. евро, за трето тримесечие -2.6 млн. евро и четвърто тримесечие 2.0 млн. евро.
В областта на двустранните инвестиции прави впечатление по-голямата активност на българските инвеститори в Република Северна Македония, в сравнение с тази на македонските инвеститори в България. Сравнително добра активност на инвеститорите от Република Северна Македония се отчита в секторите селско, ловно и горско стопанство, където те са на второ място (след Австрия – 4%) с дял от 2,1% от общия размер на инвестициите в тези сектори.
Основни български инвестиции в Република Северна Македония са:
Придобиване на “Статер Банк” от “Централна Кооперативна Банка” АД и сливането й с “ЦКБ” АД – Скопие.
Придобиване на най-голямата агенция за охрана от “СОТ 161” – Агенция за охрана НИКОБ.
Навлизане на македонския пазар на “Софика Груп” в сферата на услугите.
В края на 2011 г. българската фирма “Свепол” АД, в качеството си на кредитор и основен доставчик на суровини за фабриката за производство на прежди “Тетекс ярн” ООД – Тетово, се превърна в основен акционер и инвеститор в предприятието. От “Свепол” АД към момента успешно прилагат оздравителен план. Българската фирма, заедно с още две местни фирми–кредитори учредиха смесено предприятие с преобладаващо българско участие – 53% дял.
Като по-значими сделки, осъществени от български фирми или такива с българско участие, могат да се откроят: покупката на мажоритарен дял от акциите на фабриката за производство на захар в Битоля от “Литекс” България; най-голямата инвестиция в Република Северна Македония е в банковата сфера – изкупуването на дела на “МГ Корпорация” в “Балканска банка” от “Първа инвестиционна банка” (ПИБ) – София; УниБанка (Универсална Инвестиционна Банка – свързана с ПИБ у нас), функционираща от 2003 г., с 86 % български капитал. Банката има 40 клона в цялата страна. За първи път въвежда в Република Северна Македония картовата система за разплащане (мажоритарен собственик на системата “CaSys” в Република Северна Македония); “Идеал Шипка” (45% - български капитал, 55 % - местен капитал) – производство на висококачествени млечни продукти (кисело мляко, сирене, кашкавал и др.) по българска технология. Впоследствие българският дял в Млекопреработвателен завод “Идеал Шипка” – Битоля, беше продаден на хърватския холдинг „Дукат“; “Велдер Груп” е с инвестиции в черната металургия в Република Северна Македония; “Приста Ойл” в Република Северна Македония осъществява търговия и дистрибуция на моторни масла; Фирма “Мега Ел” ЕООД – София закупи в края на 2007 г. 69 % от акциите на Фабриката за кабели – Неготино. През ноември 2007 г. “Алфа Финанс Холдинг” закупи контролния пакет акции на местната “Първа приватна банка”. През февруари 2008 г. българската компания “Евроинс” придоби 82% от застрахователната компания “Макошпед”.
През последните години инвестициите на българските фирми в Република Северна Македония са съсредоточени в следните сектори: банкова и застрахователна дейност, металургия, хранително-вкусова промишленост, геоложки проучвания, информационни технологии и телекомуникации, както и в хотелиерството.
През 2010 г. най-значителната македонска инвестиция в България беше придобиването на 96% в рафинерията за олио „Звезда”, гр. Долна Митрополия от фирма „Брилянт Олио”. Македонската компания „Адинг” работеща в производството на строителни материали и добавки инвестира през 2010 г. в индустриалната зона на гр. Перник, а през 2014 г. осъществи допълнително разширяване на производствения си капацитет.
През 2015 г. българската компания „ФилКаб” чрез дъщерната си фирма „Мак Каб”, регистрирана на територията на Р Македония, стартира проект за изграждане на фабрика за производство на електрически трансформатори в индустриалната зона „Визбегово” до Скопие. Същата година българската финансова компания „EasyCredit” разкри първата компания в Р Македония оперираща в сферата на бързото кредитиране „ЕМ Кеш”.
В края на 2015 г. българската софтуерна компания „Мусала Софт” стартира инвестиционен проект със срок от 5 години, като се очаква да разкрие около 300 работни места в Република Северна Македония.
През 2020 г. българската софтуерна компания “Скейл Фокус” АД навлезе на пазара на РСМ с планирана инвестиция от 45 млн. евро, в рамките на пет години, и разкриване на 300 работни места.
През 2020 г. българската фирма „Джой Фешън" ЕООД, собственик на търговските марки Grand Optics, Joy Optics, ZEISS VISION CENTER, Kid Optics, OptoSport и Polaroid Shop, навлезе на пазара на РСМ, като бяха открити на няколко магазина в търговски центрове в Скопие. Голяма българска инвестиция е и проектът на „Минстрой“ АД“ за производство на масло от медицински канабис на стойност 27 млн. евро, ситуиран в гр. Струмица.
4. Туризъм
Туристопоток между България и Република Северна Македония
година |
брой граждани наРепублика Северна Македония, посетили България |
изменение спрямо предходна година,% |
брой българи, посетили Република Северна Македония |
изменение спрямо предходна година,% |
2011 |
382 826 |
23.53 |
305 536 |
4.11 |
2012 |
388 604 |
1.5 |
337 079 |
16.7 |
2013 |
397 309 |
2.2 |
315 604 |
-6.4 |
2014 |
408 221 |
2.74 |
327 033 |
3.62 |
2015 |
473 548 |
16 |
316 094 |
-3.3 |
2016 |
527 664 |
11.4 |
360 422 |
14.0 |
2017 |
545 431 |
3.4 |
396 450 |
10 |
2018 |
559 617 |
2.6 |
416 448 |
5.0 |
2019 |
554 247 |
-1.0 |
429 329 |
3.1 |
2020 |
48 000 |
-61 |
N/A |
N/A |
2021 |
175 342 |
3.7 |
N/A |
N/A |
Източник: Министерство на туризма
Българската страна е заинтересована от разширяването на деловите контакти между туроператорите от двете страни, с цел увеличаването на туристопотока между Република Северна Македония и България.
По брой чужди граждани посетили България, Република Северна Македония заема шесто място за отчетния период. Гражданите от Република Северна Македония пътуват безвизово за България (от 19 декември 2009 г.), което се наложи като предпоставка за ежегодния ръст на туристите от РепубликаСеверна Македония. Организирането на чартърни полети от София до Охрид и Скопие до Варна и Бургас или на самолетна връзка по направленията Скопие-София, Скопие-Варна или комбинирана Скопие-София-Варна, може да доведе до значително нарастване на туристическия обмен между двете страни.
5. Договорно-правна база:
1. Спогодба за търговско сътрудничество /22.02.1999 г./ - в сила от 5.05.1999 г.;
2. Договор между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите /22.02.1999 г./, в сила от 5.06.1999 г.
3. Спогодба между Република България и Република Македония за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото /22.02.1999 г. в София/, в сила от 24.09.1999 г.;
4. Спогодба за международни автомобилни превози на пътници и товари /22.02.1999 г./ - в сила от 12.06.1999 г.;
5. Спогодба за въздушни съобщения /22.02.1999 г./ - в сила от 8.06.1999 г.;
6. Спогодба между правителствата на Република България и Република Македония за свързване на железопътните мрежи на двете страни /12.03.1999 г./ - в сила от 23.06.1999 г.;
7. Договор за обмен на ел. енергия /на английски език/ - в сила от 14.12.1996 г.;
8. Спогодба между правителствата на Република България и Република Македония за сътрудничество и взаимопомощ в митническата област - в сила от 15 юли 2000 г;
9. Спогодба между правителствата на Република България и Република Македония за откриване на два нови гранични контролно-пропускателни пункта и пътни връзки между двете страни /14.06.1999 г./;
10. Споразумение за свободна търговия, подписано на 13.10.1999 г. в София, в сила от 01.01.2000 г., ратифицирано със закон от Народното събрание на Република България на 15.12.1999 г. (oт 01.01.2007 г. споразумението е прекратено, съгласно Договора за присъединяването на Република България към ЕС).
11. Споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката – подписано на 25.03.2000 г. в Охрид;
12. Спогодба за сътрудничество между България и Македония в областта на стандартизацията, метрологията, акредитацията и оценка на съответствието – подписана в Скопие, 15.05.2000 г.;
13. Договор за сътрудничество в областта на туризма, подписан в Скопие, 15.05.2000 г;
14. На 26.05.2000 г. в София е подписана Оперативна програма за сътрудничество между статистическите институти на България и Македония.
15. На 15.12.2008 г. в Скопие е подписано ново Споразумение за икономическо сътрудничество между правителствата на България и Македония, във връзка с присъединяването на България към ЕС и новите ангажименти на България като страна-членка. Вътрешните процедури за влизане в сила на Споразумението са изпълнени и от двете страни.
16. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. при посещението на премиера Бойко Борисов в Скопие.
5. Събития
На 15.12.2008 г. в Скопие беше подписано ново Споразумение за икономическо сътрудничество между правителствата на България и Македония, във връзка с присъединяването на България към ЕС и новите ангажименти на България като страна-членка. Вътрешните процедури за влизане в сила на Споразумението са изпълнени и от двете страни. На база на Споразумението е създадена смесена българо-македонска междуправителствена Комисия за икономическо сътрудничество, първата сесия на която се проведе в периода 6-7 март 2019 г. в Скопие. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е съпредседател на Смесената комисия от българската страна.
През м. ноември 2013 г. се проведе първото заседание на двустранната комисия за трансгранично сътрудничество. По време на заседанието е направен преглед на общия документ за развитие на българо-македонското трансгранично сътрудничество в периода 2014 – 2020 г. (принципи, цели, основни насоки, програма и пътна карта).
На 22.11.2017 г. в Струмица, Македония се проведе заседание на Правителствата на Република България и Република Македония. Подписани бяха редица важни документи сред които и Меморандум за сътрудничество между БАИ и Инвест Македония.
През м. декември 2017 г. в Скопие бе учреден Българо-македонски бизнес клуб (БМБК)
На 17.01.2019 г. в Скопие се проведе съвместен българо-македонски бизнес форум, организиран от вицепремиерите на Р България и Р Македония, Томислав Дончев и Кочо Ангюшев. Във форума с изказвания участваха г-н Александър Манолев, заместник-министър на икономиката на Р България и г-н Кире Наумов, заместник-министър на икономиката на Р Македония.
В периода 6-7 март 2019 г. в Скопие се проведе Първата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония. Същата се проведе на основание чл. 4 от Споразумението за икономическо сътрудничество, подписано на 15.12.2008 г. в Скопие между двете правителства. Българската делегация бе ръководена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Росен Желязков. В състава на делегацията освен представителите на МИ и МТИТС бяха включени представители на МЕ, МТ, МЗХГ, МОСВ, МВнР, БАИ, НКИЗ, ИА БСА, БИМ, КРС, както и представители на различни изпълнителни агенции в структурата на МТИТС.
Ръководител на делегацията на Република Северна Македония бе г-н Крешник Бектеши, министър на икономиката, и включваше представители на аналогични на нашите институции и ведомства.
На 10 юни 2019 г. се проведе Първото пленарно заседание на Съвместната междуправителствена комисия, създадена във връзка с чл.12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония. Комисията бе съпредседателствана от министрите на външните работи на двете страни, като участие от страна на Министерството на икономиката взе г-жа Лилия Иванова, заместник-министър.
На 30 септември 2019 г. министърът на икономиката на РСМ г-н Крешник Бектеши осъществи официално посещение в София, по покана на министър Караниколов. Срещата бе в резултата на постигнати договорености по време на Първата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество, която се проведе в периода 6-7 март 2019 г. в Скопие.
На 5 ноември 2020 г. се проведе виртуална среща на икономическите министри на страните по Берлинския процес, в рамките на Съвместно председателство на Република България и Република Северна Македония на инициативата през 2020 г.