• Стратегии и политики
  • Бизнес среда
  • Малки и средни предприятия
  • Индустрия 4.0
  • Защита на потребителите
  • Дуално обучение
• Бизнес наръчник за МСП
  • Обща информация
  • Стартиране на бизнес
  • Бизнес операции
    • Човешки ресурси
    • Счетоводство и отчетност
    • Финансиране
    • Търговски дейности
    • Защита на личните данни
    • Обществени поръчки
    • НИРД
    • Строителство
  • Промени в структурата на бизнеса
  • Прекратяване на бизнес дейност
• Статистика и анализи
  • Външно-търговска статистика
  • Макробюлетин
• Лицензионни режими
  • Индустриални лицензи
  • Експортен контрол
  • Ограничения и забрани
• Полезни контакти за потребители и производители
  • Информационен център за технически регламенти
  • Национално звено за контакт относно продукти
  • Информационна система за вътрешния пазар
  • Единно звено за контакт за доставчиците на услуги
  • Надзор на пазара
  • Защита на потребителите - полезни връзки
• Външноикономическа и търговска политика
  • Обща търговска политика
  • Двустранни външноикономически отношения
  • Търговски представители зад граница
  • В помощ на бизнеса
• Индустриално сътрудничество
• Финансови средства на търговските дружества
• Евроатлантическа интеграция
• Европейски фонд за отбрана
  • Обща информация
  • Новини
  • Събития
  • Национална точка за контакт
• БРЕКЗИТ
  • Споразумение за търговия и сътрудничество
  • Инвестиции

Министерство на икономиката и индустрията

Двустранни търговско-икономически отношения между Република България и Таджикистан

В Република Таджикистан се осъществява постепенна либерализация на икономиката. Във външната търговия расте броят на частните износители и вносители, които са изправени пред значителни трудности – често менящо се законодателство, нетарифни бариери, лицензии при износа и вноса, визови бариери, високи данъци и други.

Водещи външнотърговски партньори на Таджикистан са Русия, Узбекистан, Китай и западноевропейските страни. Основни стоки в износа са алуминий, електроенергия, памук, тъкани, растителни масла, плодове, а във вноса – електроенергия, нефтопродукти, глинозем, машини и съоръжения.

Стокообмен

(хил. щ.д.)

Източник: МИИ

За 2021г. данните сочат, че стокообмена  между Таджикистан за България е продължил една неопределена тенденция  от случайни  и ограничени сделки.

Таджикският износ , през изминалите години, е бил главно от необработен алуминий, сулфати, стипци и некардиран памук, сега е почти нулев.

През различни години вносът е бил нулев, а през 2020 г. е в рамките на статистическата грешка и е 0,1 хил. щ.д.

През 2021 г. вносът от Таджикистан достига 1 хил. щ.д. и състои от внос на пощенски, таксови и подобни марки.

Водещи стоки по износа на България за Таджикистан през 2021 г.

Източник: МИИ

В търговията между двете страни съществуват потенциални възможности. Освен традиционните, нашата страна би могла да разшири износа за Таджикистан на редица нови стоки, като: оборудване за хранително-вкусовата промишленост, селскостопански машини, подемно-транспортно оборудване, касови апарати, хладилна техника, облекла, обувки. Българските фирми биха могли да участват и в инвестиционни проекти за изграждане на неголеми обекти в областта на леката промишленост - хранително-вкусовата, текстилната, обувната.

Сред основните предизвикателства пред българския износ в Република Таджикистан следва да бъдат изтъкнати:

• Сложната вътрешнополитическа обстановка в страната;
• Ограничените финансови възможности на партньорите, изискванията на таджикските фирми за разсрочено плащане, за доставки на кредит и изграждане на инвестиционни обекти с финансови средства на фирмите доставчици на оборудването и технологиите;
• Сложните комуникации, големите разстояния между двете страни, както и преминаването през много транзитни територии значително оскъпяват и забавят доставката на български стоки;
• Слаборазвитата национална транспортна система – в Таджикистан има четири  летища с твърда настилка на пистите, които отговарят на стандартите, железопътният транспорт не е достатъчно развит – 1260 км. Шосейните пътища са третокласни, а поради климатичните условия двете важни пътни магистрали Душанбе – Айни и Калайхумб – Хорог са проходими само шест месеца в годината. Тези проблеми са обусловени до голяма степен от факта, че 93% от територията на страната се заемат от високите планински хребети на Памир и Алтай;
• Липсата на активни директни връзки между банковите структури на двете страни изисква разплащане чрез утвърдени западни банки. Установяването на двустранни кореспондентски връзки обаче, е затруднено и от липсата на стабилни таджикски финансови институции. Понастоящем в страната работят  около 12 местни банки, които не осигуряват независима одиторска проверка, а Националната банка на Таджикистан отказва да закрива недееспособните финансови институции, половината от които не покриват изискването за минимален уставен капитал от само 2.5 млн. долара;
• Ограничените контакти между България и Таджикистан предопределят съществуването на недостиг на информация за възможностите на другата страна в областта на търговията, инвестициите, туризма и другите стопански области. България и Таджикистан не са разкрили на територията на другата страна дипломатически и търговски мисии;
• Силната конкуренция на таджикския пазар от страна на безмитните доставчици от ОНД, на крупните фирми от азиатския регион, а така също на мощните компании от индустриализираните държави, разполагащи със значителни финансови възможности за проникване и завладяване на чужди пазари;
• Ниската покупателна способност на населението в Таджикистан, над 80% от което живее под прага на бедността, ограничава възможностите за   доставките на нови и висококачествени стоки.
• Страната е силно зависима от чуждестранна финансова, икономическа и хуманитарна помощ.

Туризъм

В областта на туризма двустранните връзки между България и Таджикистан са слабо развити.

През 2019 г. 198 таджикски граждани са посетили България с цел туризъм. Поради епидемията от COVID-19 за  2020  година не са посочени данни.

Договорно-правна база

Договорно-правната основа на двустранното търговско-икономическо сътрудничество между България и Таджикистан не е изградена.

Подписана е само Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество – София, 29.10.1996 г. - утвърдена с Решение №1268 на МС от 12.12.1996 г. и денонсирана с оглед присъединяването на България към ЕС с нота до правителството на Таджикистан и потвърдена денонсацията от тяхна страна с нота от февруари 2007 г. На 31.07.1997 г. 38-то Народно събрание приема закон за ратифициране на Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България. На практика такова представителство не е осъществявало дейност.

От 2 март 2013 г. Република Таджикистан е официално приета като държава-членка на Световната търговска организация.