• Стратегии и политики
  • Бизнес среда
  • Малки и средни предприятия
  • Индустрия 4.0
  • Защита на потребителите
  • Дуално обучение
• Бизнес наръчник за МСП
  • Обща информация
  • Стартиране на бизнес
  • Бизнес операции
    • Човешки ресурси
    • Счетоводство и отчетност
    • Финансиране
    • Търговски дейности
    • Защита на личните данни
    • Обществени поръчки
    • НИРД
    • Строителство
  • Промени в структурата на бизнеса
  • Прекратяване на бизнес дейност
• Статистика и анализи
  • Външно-търговска статистика
  • Макробюлетин
• Лицензионни режими
  • Индустриални лицензи
  • Експортен контрол
  • Ограничения и забрани
• Полезни контакти за потребители и производители
  • Информационен център за технически регламенти
  • Национално звено за контакт относно продукти
  • Информационна система за вътрешния пазар
  • Единно звено за контакт за доставчиците на услуги
  • Надзор на пазара
  • Защита на потребителите - полезни връзки
• Външноикономическа и търговска политика
  • Обща търговска политика
  • Двустранни външноикономически отношения
  • Търговски представители зад граница
  • В помощ на бизнеса
• Индустриално сътрудничество
• Финансови средства на търговските дружества
• Евроатлантическа интеграция
• Европейски фонд за отбрана
  • Обща информация
  • Новини
  • Събития
  • Национална точка за контакт
• БРЕКЗИТ
  • Споразумение за търговия и сътрудничество
  • Инвестиции

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Арабска Република Египет

II. Възможности за износ на пшеница за Египет

- Информация, свързана с регистрирането на Република България като страна-производител на хлебна пшеница с право за участие в египетски търгове.

- Условия за участие в египетски търгове.

- Изисквания към качествата на продукта.

- Справочен материал за регистрация на фирми.

III. Бизнес компас

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Арабска Република Египет

Дипломатическите отношения между България и Египет са установени на 3 февруари 1926 година. Прекъсвани са два пъти: в периода от Втората световна война до 1947 г. и от декември 1978 г. до 31 декември 1984 г.

Египет заема важно геостратегическо положение - контролира Суецкия канал, най-прекия воден път между Средиземно море и Индийския океан, и Синайския полуостров - единствената сухопътна връзка между Африка и Азия.

Египет е една от най-влиятелните арабски страни, макар че не е икономически най-силно развита. Най-важни отрасли на икономиката са текстилната, хранително-вкусовата, строителната, фармацевтичната и химическата промишленост, и туризмът.

Египет изнася основно петрол и петролни продукти, памук, текстилни продукти,  метали и химически продукти, главно за пазарите на Италия, Индия, САЩ, Саудитска Арабия, Турция и Либия.

Страната внася предимно машини и съоръжения, хранителни продукти, химически продукти, продукти от дървесина и горива. Водещи търговски партньори, от които Египет внася продукция са Китай, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Турция и Италия.

В резултат на системните координирани усилия на Службата по търговско-икономическите въпроси в Кайро, Посолството на Република България и редица български институции, и ведомства, на 18 април 2020 г. египетската Главна агенция за снабдяване със стоки (ГАСС) информира официално българското посолство в Кайро, че България е регистрирана като страна-производител на хлебна пшеница, с право на участие в провежданите в Египет държавни търгове.

СТОКООБМЕН

Стокообменът през последните години утвърди Египет като един от големите търговски партньори на България в района на Близкия изток и на целия Африкански континент. Страната ни полага последователни усилия за допълнително стимулиране на сътрудничеството.

В периода 2007 г. – 2017 г. стокообменът е в постоянен възход, достигайки в края на 2016 г. - 707.4 млн. щ.д., а в края на 2017 г. – 1156.6 млн. щ. д., при което българският износ нараства с 217 млн. щ. д. До края на 2015 г. търговското салдо е положително за България.

Огромният спад (почти 50%) в българския износ за Египет през 2018 г. се дължи преди всичко на въведени от 2016 г. насам египетски рестрикции и защитни митнически, тарифни и прочие регулации на чуждестранния внос, които предизвикаха огромен спад в износа за Египет като цяло и в частност – в износа от страните-членки на ЕС.

За периода на цялата 2019 г. двустранната търговия достига 1 274.0 млн. щ.д (ръст от над 44% спрямо 2018 г.), от които български износ 437.9 млн. щ.д. (ръст от над 61% спрямо 2018 г.) и внос от Египет 836.1 млн. щ.д. (ръст от 36% спрямо 2018 г.).

За 2020 г. се отчита спад от над 54% на стокообмена между България и Египет, чиято стойност достига около 582.8 млн. щ. д. (износ към Египет около 189 млн. щ.д и внос у нас в размер на 393.8 млн. щ.д.) в сравнение с 2019 г.

Стокообменът ни с Египет за 2021г. възлиза на 590.8 млн. щ.д. от които износ  278.3 млн. щ.д. , вносът от Египет през периода възлиза на  312.5 млн. щ.д. Износът ни за Египет през периода основно се състои от Нефтени масла и масла от битуминозни минерали; Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид; Карбонати; пероксикарбонати (перкарбонати); технически амониев карбонат, съдържащ амониев карбама; Пшеница и смес от пшеница и ръж; Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид; Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща 0,15 mm

1. Развитие на стокообмена между България и Египет

в млн.щ.д.

2. Водещи стоки по внос - износ

За 2014 г. в износа на България водещо място заемат: рафинирана мед и медни сплави (80.90 млн. щ.д.); нефтени масла и масла от битуминозни минерали (58.80 млн. щ.д.); други изделия от пластмаси (22.62 млн. щ.д.); ламарини, листове и ленти от мед (10.4 млн. щ.д.); пшеница и смес от пшеница и ръж (7.83 млн. щ.д.), химична дървесна маса (7.51 млн. щ.д.); видове хидравличен цимент (5.06 млн. щ.д.) и др.

За 2014 г. вносът от Египет се формира основно от: сурови нефтени масла (151.28 млн. щ.д.); минерални или химични азотни торове (16.20 млн. щ.д.); полиацетали (13.63 млн. щ.д.); зеленчуци със сухи бобови чушки (4.06 млн. щ.д.); сол и чист натриев хлорид (3.46 млн. щ.д.); полимери на пропилена (3.46 млн. щ.д.); полимери  на  стирена в първични форми (2.08 млн. щ.д.); и др.

За 2015 г. в износа на България водещо място заемат: нефтени масла и масла от битуминозни минерали; рафинирана мед и медни сплави; електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели и др.; сурови или необработени тютюни;   пшеница и смес от пшеница и ръж; ламарини, листове и ленти от мед; резервоари, вани или подобни съдове и др.

За 2015 г. вносът от Египет се формира основно от: сурови нефтени масла; минерални и химични азотни торове; полиацетали; сол, вкл. готварска; зеленчуци; плосковалцувани продукти от желязо, полимери на пропилена и др.

През 2016 г. българският износ за Египет се формира от нефтени масла, рафинирана мед, масла и други продукти, царевица, автомобилни превозни средства за специални цели, арматурни артикули и подобни за тръбопроводи, котли и др., предавателни апарати за радиотелефония, радиотелеграфия и др., ламарини, листове и ленти от мед, сурови тютюни и др., а вносът от Египет - от сурови нефтени масла, минерални или химични азотни торове, сол, вкл. готварска, полимери на пропилена и др.

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2014 г.:

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2015 г.:

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2016 г.:

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2017 г.:

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2018 г.:

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2019 г.

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2020 г.:

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2021 г.:

3. Инвестиции

В областта на инвестиционното сътрудничество е подписан Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан на 15 март 1998 г., в сила 08.06.2000 г.). Предвид членството на България в ЕС Договорът бе хармонизиран с европейското законодателство и бе подписан допълнителен Протокол към него по време на визитата на президента Георги Първанов в Египет през м. април 2008 г. Засега обемите на взаимни инвестиции не са оптимални, поради което, с цел повишаването им, фирми от двете страни следва да бъдат окуражавани да участват в специални зони с преференциални условия за осъществяване на производство и бизнес.

По данни на БНБ, в края на 2021 г. египетските инвестиции в България възлизат на 4.6 млн. евро.

По реда на Закона за насърчаване на инвестициите и правилника за прилагането му до момента няма сертифицирани проекти с участието от страна на Арабска република Египет.

4. Договорно-правна база

• 2009, 25 април, подписан в София - Меморандум за разбирателство за развитие на сътрудничеството в областта на петрола и природния газ между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Министерството на петрола на Арабска република Египет.

• 2008, 14 април, подписан в Кайро - Меморандум за разбирателство относно сътрудничество в областта на отбранителната промишленост между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Министерство на военната промишленост на Арабска Република Египет;

• 2008, 14 април, подписан в Кайро - Протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан в Кайро на 15 март 1998 г.);

• 2007, 18 април, подписано в Кайро – Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет (утвърдено с Решение № 574/03.09.2007 г. на МС).

• 2003, 04 юни, подписан в София - Протокол за сътрудничество в областта на строителството между Българската предприемаческа камара и Египетската Федерация за строителство и строителните предприемачи.

• 2003, 04 юни, подписана в София - Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите между Министерство на финансите на Република България и Министерство на финансите на Арабска Република Египет.

• 2003, 04 юни, подписано в София - Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) и Египетската компания за гарантиране на експортните кредити (ECGE).

• 1998, 15 март, подписан в Кайро - Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Ратифициран със закон, приет от НС на 13.05.1998 г., ДВ, бр.58/1998 г.

• 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение между центровете за насърчаване на износа в Република България и АР Египет.

• 1998, 15 март, подписан в Кайро - Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за сътрудничество в областта на туризма. Утвърден с Решение на МС Nо 547/30.08.1999 г., Обн. ДВ бр. 72/01.09.2000 г.

• 1998, 15 март, подписано в Кайро - Споразумение за сътрудничество между Генералната организация за панаири и изложби на Арабска република Египет и Международния панаир в гр. Пловдив.

• 1998, 15 март, подписано в Кайро - Споразумение за сътрудничество между Асоциацията на бизнесмените на АР Египет и Българската стопанска камара.

• 1998, 15 март, подписан в Кайро - Меморандум за сътрудничество между Федерацията на египетската индустрия и Българската стопанска камара.

• 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение за съвместно сътрудничество между БТПП и Сдружението на египетските търговски палати.

5. Междуправителствена комисия

Смесената комисия за икономическо сътрудничество (СКИС) е създадена след приемането на България в ЕС, като приемник на съществуващата до 2007 г. българо-египетска Смесена комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество. Поредността и наименованието на Комисията се променят с прекратяване действието на двустранната Търговска спогодба и подписването на ново Споразумение за икономическо сътрудничество, по силата на което се създава и настоящата СКИС.

Първата сесия на българо-египетската междуправителствена Смесена комисия за икономическо сътрудничество се проведе в София на 31 януари и 01 февруари 2019 г.