Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Загреб
Мирела Тасева
Служба по търговско-икономически въпроси гр. Загреб Republika Hrvatska, 10000 Zagreb, Ul. Vladimira Nazora 39 тел. + 385 1 4646 609 факс + 385 1 4646 625 e-mail: m.tasseva@mi.government.bg
Министерство на икономиката
Началник отдел "Европа" Весела Байрактарова ул. "Княз Александър І" 12 тел.: +359 2 940 7886 v.bairaktarova@mi.government.bg Референт за Хърватия Теодора Дойчева ул. "Княз Александър І" 12 тел.: +359 2 940 7706 t.doycheva@mi.government.bgI. Икономически отношения между България и Хърватия
II. Бизнес компас
III. Други
I. Икономически отношения между България и Хърватия
1. Стокообмен
в млн.евро:
|
Година |
Стокообмен |
Ръст% |
Износ |
Ръст% |
Внос |
Ръст% |
Салдо |
|
2011 |
102.400 |
-19.8 |
77.606 |
-5.3 |
24.794 |
-3.2 |
52.812 |
|
2012 |
109.113 |
6.6 |
78.720 |
1.4 |
30.393 |
-30.6 |
48.327 |
|
2013 |
86.891 |
-20.4 |
50.086 |
-36.4 |
36.805 |
22.6 |
13.282 |
|
2014 |
138.268 |
59.1 |
92.975 |
85.6 |
50.086 |
21.1 |
45.292 |
|
2015 |
155.121 |
12.1 |
95.660 |
2.8 |
59.497 |
18.7 |
26.127 |
|
2016 |
174.699 |
12.6 |
111.830 |
16.9 |
62.870 |
5.6 |
48.960 |
|
2017 |
193.678 |
10.8 |
114.154 |
2.1 |
79.484 |
26.4 |
34.630 |
|
2018 |
281.059 |
45.1 |
185.827 |
62.8 |
95.232 |
19.8 |
90.595 |
|
2019 |
229.368 |
-18.4 |
147.843 |
20.4 |
81.525 |
-14.4 |
66.317 |
|
2020 |
345.117 |
50.7 |
165.185 |
12.0 |
179.932 |
120.7 |
345.117 |
|
2021 |
514.989 |
49.0 |
325.447 |
97.0 |
189.541 |
5.0 |
135.906 |
Тенденции в стокообмена през 2020 г. в сравнение с 2019 г.:
2. Водещи стоки в търговията
Водещи стоки в българския износ за Хърватия за 2021 г.
|
No |
Описание |
EUR‘000 |
% |
|
0 |
общо Хърватия |
325447.3 |
0.9 |
|
1 |
Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид: |
69 029 |
21.2 |
|
2 |
[Биодизел и смеси от биодизел, които не съдържат нефтени масла или масла от битуминозни материали, или ги съдържат, но под 70 % тегловно] |
56 921 |
17.5 |
|
3 |
Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; |
25 299 |
7.8 |
|
4 |
Костюми, ансамбли, сака, рокли, поли, поли-панталони, панталони |
20 473 |
6.3 |
|
5 |
Приемателни телевизионни апарати |
14 263 |
4.4 |
|
6 |
Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006): |
11 316 |
3.5 |
|
7 |
Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти, дори с прибавка на какао; |
5 482 |
1.7 |
|
8 |
Нефтен газ и други газообразни въглеводороди: |
4 941 |
1.5 |
|
9 |
Други тръби и кухи профили (например заварени, нитовани, подгънати или само с доближени ръбове), от желязо или от стомана: |
4 359 |
1.3 |
|
10 |
Шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао: |
4 346 |
1.3 |
Водещи стоки в българския внос от Хърватия за 2021 г.
|
No |
Описание |
EUR‘000 |
% |
|
0 |
Общо за Хърватия |
189541.1 |
0.5 |
|
1 |
Сурови нефтени масла и сурови масла от битуминозни минерали |
82 132 |
43.3 |
|
2 |
Пури (включително тези с отрязани краища), пурети и цигари от тютюн или от заместители на тютюна |
11 012 |
5.8 |
|
3 |
Готови козметични продукти, гримове, препарати за поддържане на кожата |
7 012 |
3.7 |
|
4 |
Приемателни телевизионни апарати |
5 297 |
2.8 |
|
5 |
Минерални или химични азотни торове |
4 968 |
2.6 |
|
6 |
Отпадъци и отломки от мед |
4 458 |
2.4 |
|
7 |
Минерални или химични торове |
3 345 |
1.8 |
|
8 |
Нефтен газ и други газообразни въглеводороди: |
3 236 |
1.7 |
|
9 |
Други хартии и картони, непокрити, на роли или на листа |
3 107 |
1.6 |
|
10 |
Други изделия от естествена или възстановена кожа |
2 670 |
1.4 |
3. Инвестиции
Сумарните хърватски инвестиции в България към 31.12.2021 г. възлизат на 38.8 млн. евро. През 2021 г. в България са постъпили 6.7 млн. евро хърватски инвестиции, а през първото тримесечие на 2022 г. потокът на инвестициите е -0.6 млн. евро.
Източник: БНБ
Хърватски фирми, инвестирали в България: „Кончар”, „Магнум груп”, „Орбико”, „Институт по инфраструктурни проекти” (IGN), „Геофото инженеринг”, „Конструктор инженеринг”, "Далековод", „Подравка”.
Български инвестиции в Хърватия
Българската фирма „K&K Електроникс“ притежава 17 магазина, „Техномаркет” 10 магазина за продажба на електроника и техника за домакинството: в Загреб, Задар, Шибеник, Вараждин, Реика, Осиек, Карловац, Сплит, Дубровник, Копривница, Пореч, Пула; българска инвестиция е и изградената на полуостров Истрия кабелна ТВ мрежа от фирма "Истра комуникейшънс", "Титан Промет", „Елмарк Холдинд”. В Хърватия работи представителството на производителя на аксесоари за автомобили „Балев Аерон”, фирмите „Рефан”, „Бургас Промет ”, „Победа”, „Електромаркет”, „Итал Фууд Индъстри” АД, "Винарска изба Телиш" "Дерони", „Българска роза”-Карлово, „Радомир Метал Индъстриз”, „Витанеа”, „Захарни заводи-Варна”, „Арома”, „Био Фреш”, и др.
4. Туризъм
Туристопоток между България и Хърватия
|
година |
брой хърватски туристи в България |
брой българи, посетили Хърватия |
|
2011 |
15 325 |
2 287 |
|
2012 |
14 061 |
3 682 |
|
2013 |
14 660 |
7 168 |
|
2014 |
15 840 |
9 020 |
|
2015 |
16 795 |
12 845 |
|
2016 |
17 974 |
26 957 |
|
2017 |
22 757 |
32 129 |
|
2018 |
22 332 |
36 222 |
|
2019 |
29 270 |
42 283 |
|
2020 |
3000 |
Няма данни |
|
2021 |
11066 |
Няма данни |
|
1-2.2022 |
1813 |
Няма данни |
5. Смесена междуправителствена комисия
- 24-25 юни 1996 г. – Загреб – Първа сесия на Смесената комисия;
- 7-8 декември 1998 г. - София - Втора сесия на Смесената комисия;
- 15-16 юни 2000 г. – Загреб - Трета сесия на Смесената комисия. На сесията специално бяха обсъдени възможностите за либерализация на търговията между двете страни;
- 17-18 февруари 2004 г. – София –Четвърта Сесия на Смесената комисия. На сесията бяха обсъдени въпроси от областите: търговия, промишленост, труд и социална политика, селско стопанство и околна среда. Страните се договориха да продължат размяна на информации и предприемане на стъпки за разрешаване на актуални въпроси в горепосочените области.
- 22-23 май 2006 г. – Загреб –Пета Сесия на Смесената комисия. На сесията бяха обсъдени въпроси от областите: търговия, статистика, промишленост, труд и социална политика, селско стопанство и защита при бедствия и аварии.
- 01.06.2010 г. - София, Шеста сесия на Смесената комисия. На сесията бяха обсъдени въпроси от областите: търговия, туризъм, енергетика, транспорт, околна среда и др.
- 2 юли 2014 г. – Загреб, Седма сесия на Смесената комисия.
Във връзка с членството на България в ЕС и текущото осъвременяване на международните договори на България с трети страни, на 24 април 2009 г. в София, в рамките на Енергийния форум, е подписан Меморандум за икономическо сътрудничество между Министерство на икономиката и енергетиката на Република България и министерство на икономиката, труда и предприемачеството на Република Хърватия.
6. Договорно-правна база
След отделянето на Република Хърватия от състава на бивша Югославия, двете страни предприеха стъпки по създаване на нова договорно правна основа за развитие на взаимните търговско-икономически отношения. България призна независимостта на Република Хърватия на 15 януари 1992 г. В периода 1992-1998 г. бяха подписани следните документи в икономическата област: