• Стратегии и политики
  • Бизнес среда
  • Малки и средни предприятия
  • Индустрия 4.0
  • Защита на потребителите
  • Дуално обучение
• Бизнес наръчник за МСП
  • Обща информация
  • Стартиране на бизнес
  • Бизнес операции
    • Човешки ресурси
    • Счетоводство и отчетност
    • Финансиране
    • Търговски дейности
    • Защита на личните данни
    • Обществени поръчки
    • НИРД
    • Строителство
  • Промени в структурата на бизнеса
  • Прекратяване на бизнес дейност
• Статистика и анализи
  • Външно-търговска статистика
  • Макробюлетин
• Лицензионни режими
  • Индустриални лицензи
  • Експортен контрол
  • Ограничения и забрани
• Полезни контакти за потребители и производители
  • Информационен център за технически регламенти
  • Национално звено за контакт относно продукти
  • Информационна система за вътрешния пазар
  • Единно звено за контакт за доставчиците на услуги
  • Надзор на пазара
  • Защита на потребителите - полезни връзки
• Външноикономическа и търговска политика
  • Обща търговска политика
  • Двустранни външноикономически отношения
  • Търговски представители зад граница
  • В помощ на бизнеса
• Индустриално сътрудничество
• Финансови средства на търговските дружества
• Евроатлантическа интеграция
• Европейски фонд за отбрана
  • Обща информация
  • Новини
  • Събития
  • Национална точка за контакт
• БРЕКЗИТ
  • Споразумение за търговия и сътрудничество
  • Инвестиции

I.    Търговско-икономически отношения между Република България и Индия

II.   Бизнес компас

III.  Секторен анализ

- Изисквания за внос в Индия на козметични продукти

- Промени в индийската данъчната система, касаещи данъка върху стоките и услугите (GST); Приложение

- Въвеждането на единен данък върху стоките и услугите в Индия (Goods and Service Tax - GST) – предимства и недостатъци

- Развитието на индийската бижутерийна индустрия и възможностите за бизнес пред българските компании в тази сфера

- Статия за България в индийското икономическо списание "Business Digest"

- Развитие на индийската индустрия за производство на автомобилни компоненти и реализирани инвестиции в Европа

- Списък на търговците, внасящи винени алкохолни напитки в Индия

- Списък на задължителните декларации за марката

- Списък на вносителите на хранителни продукти в Индия

- Развитието на стоманодобивната индустрия в Индия

I. Търговско-икономически отношения между България и Индия

Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Индия следва да се разглежда в контекста на пълноправното членство на България в ЕС и факта, че Индия е стратегически партньор за ЕС. Налице е засилен интерес от държавите-членки на ЕС за развитие на търговско-икономическите отношения с Индия, в т.ч. размяна на множество визити на високо и най-високо ниво, двустранни бизнес-форуми, срещи на върха ЕС-Индия, приемане на „План за действие ЕС-Индия”, стартиране на преговори за сключване на всеобхватно Споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия.

ЕС има големи интереси и перспективи на индийския пазар, но е факт, че Индия все още прилага силно протекционистична политика в някои сектори на икономиката и като цяло налага множество тарифни и нетарифни бариери, ограничаващи достъпа до индийския пазар. ЕС е най-големият търговски партньор на Индия.

Индийската икономика е една от най-големите в развиващия се свят. Страната заема челни места в света по номинален БВП и паритет на покупателната способност. Индия е един от големите световни износители и същевременно вносители. Основните търговски партньори на Индия са: ЕС, САЩ, Китай, ОАЕ, Саудитска Арабия, Хонг Конг и Сингапур.

През 2007 г. стартираха преговори за сключване на Споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Индия, обхващащо не само възможно най-голяма либерализация на търговията, но и стимулиране на двустранните услуги и инвестиции, както и строга защита на интелектуалната собственост. Индийската страна настоява за асиметрия в ССТ, което забавя преговорния процес.

Индийската страна вижда бъдещото стратегическо партньорство с ЕС като отговор на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и в резултат на трудните преговори между ЕС и Китай за съгласуване на двустранно Всеобхватно инвестиционно споразумение.

На 7 август 2009 г. Индия подписа ССТ с Република Корея. На 13 август 2009 г. Индия подписа ССТ с Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Индия има подписани Споразумения за преференциална търговия с Афганистан (2003), Чили (2006), страните от МЕРКОСУР (Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай); Споразумение за свободна търговия със Шри Ланка (1999); Всеобхватно споразумение за икономическо сътрудничество със Сингапур (2005); страна е по Споразумението за Южноазиатска зона за свободна търговия – САФТА (Индия, Пакистан, Шри Ланка, Бангладеш, Непал, Бутан и Малдивите). Тече преговорен процес за сключване на всеобхватно Споразумение за свободна търговия между Индия и Европейската асоциация за свободна търговия (European Free Trade Association).

ДВУСТРАНЕН СТОКООБМЕН (в млн. щ.д.)

През 2021 г. общият стокообмен с Индия е на стойност 400.7 млн. щ.д. (увеличение от 34.3% спрямо 2020 г.), в т.ч. 163.2 млн. щ.д. износ (увеличение от 23.7%) и 237.5 млн. щ.д. внос (42.7% увеличение). Салдото е отрицателно за България и възлиза на    -74.3 млн. щ.д.

Основни стоки в износа ни през 2021 г.: Карбонати (12.9% от обема на износа от България за Индия); Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции (11.4%); Минерални или химични азотни торове (10.2%); Инструменти и апарати за физични или химични анализи (6.8%); Гъстомери, ареометри  и  други подобни  плуващи  инструменти (4.9%); Отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана (4.5%); Медикаменти (3.7%); Табла, пана, конзоли,  пултове, шкафове  и други подобни (3.3%) и др.

Вносът през 2021 г. се състои основно от: Хетероциклени съединения (12.4% от обема на вноса от Индия в България); Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани (7.4%); Съединения с карбоксиламидна функционална група (6.3%); Необработен алуминий (6.0%); Медикаменти (5.8%); Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани (5.3%); Пневматични гуми от каучук (3.1%); Полимери на пропилена или на други олефини в първични форми (2.6%) и др.

Стокообмен 2020 г.

Стокообменът ни с Индия през 2020 г. възлиза на 296,6 млн. щ.д., с незначителен спад  спрямо 2019 г.

Българският износ за Индия през 2020 г. достига 130,3 млн. щ.д., срещу 127,8 млн. щ.д. спрямо 2019 г.

Основни стоки в износа ни през периода: Карбонати; Слънчогледово, шафраново, памучно масло и техните фракции; Инструменти и апарати за физични или химични анализи; Табла, пана, конзоли,  пултове, шкафове с  вградени инструменти или апарати; Отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана; Медикаменти; Незагряващи електрически съпротивления (включително реостатите и потенциометрите); Препарати от видовете, използвани за храна на животни; Електрически апарати за жична телефония или телеграфия и др.

Вносът от Индия през 2020 г. възлиза на 166,3 млн. щ.д. със спад от 11,7% спрямо 2019 г.

Вносът през периода се състои основно от: хетероциклени съединения, съдържащи само азотни хетероатоми; медикаменти; съединения с карбоксиламидна функционална група; Хетероциклени съединения, съдържащи само кислородни хетероатоми; полимери на пропилена; пневматични гуми от каучук; амбалажни чували и торбички; спално бельо, покривки и  кърпи за маса, за тоалет или за кухня; сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн и др.

Стокообмен   през 2019 г.

Износът ни за Индия в периода възлиза на 127,8 млн. щ.д. - основно химически и минерални торове, табла, конзоли, инструменти и апарати, чугунен скрап, и др.

Вносът от Индия за 2019 г. възлиза на 188,4 млн. щ.д. - основно хетероциклени съединения, необработен алуминий, медикаменти, суров тютюн полимери, полиацетали и др.

Стокообменът през 2018 г. възлиза на 346.6 млн щ.д., с ръст от 25.5% спрямо същия период на 2017г., от които:

Износ за Индия  – 116.3 млн. щ.д. - минерални или химични азотни торове; инструменти и апарати за физични или химични анализи; табла, пана, конзоли,  пултове; отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана (скрап); медикаменти; автоматични машини за обработка на информация; електрически апарати за жична телефония или телеграфия; електрически трансформатори, статични електрически  преобразуватели; помпи за течности; машини и апарати  за  обработка на каучук или  пластмаси; отпадъци и отломки от алуминий и др.

Внос от Индия – 230.3 млн. щ.д. – необработен алуминий; хетероциклени съединения; медикаменти за терапевтични или  профилактични цели, за продажба на дребно; плосковалцувани продукти от неръждаеми стомани; памучни прежди; сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн; пневматични гуми от каучук; полимери на пропилена; органични тиосъединения; пръти  и  профили  от неръждаеми стомани и др.

Реално българският износ за Индия е по-голям, но част от износа за Индия минава през Сингапур и оттам се реекспортира за Индия, което статистиката отчита като български износ за Сингапур. Между Индия и Сингапур има сключено Всеобхватно споразумение за икономическо сътрудничество, в сила от 2005 г., което предвижда либерализация на търговията между двете страни.

В официалната статистиката не се включва българския износ на специална продукция за Индия, която е един от основните пазари за продукцията на българската отбранителна индустрия. В статистиката за двустранния стокообмен не се включва и търговията със софтуерни продукти. Индийски софтуерни компании изнасят софтуерни програми за България и работят успешно с редица български банки, като внедряват и поддържат банковия софтуер

Инвестиции

Политиката на България към Индия в търговско-икономическата сфера е насочена основно към привличане на индийски инвестиции в България, предвид потенциала на индийската икономика. По данни на БНБ, инвестициите от Индия са с отрицателен знак, т.е. има евентуално връщане на вътрешнофирмени кредити. Следва да се има предвид, че индийските инвестиции в България почти изцяло минават през трети страни (ОАЕ, Сингапур, Тайланд, Хонконг) предвид факта, че индийското правителство поставя ограничения в износа на финанси от Индия.

По данни на БНБ за периода 2010 - 2021 г. нетният поток на преките инвестиции от Индия в България възлиза е както следва:

По данни на БНБ нетната позиция в  края на 2021 г. (общата сума на индийските инвестиции в България в края на периода) е 47.3 млн. евро.

През последните години се забелязва сериозен интерес от индийски компании за инвестиции в България в областта на информационните технологии, земеделието, фармацевтичната индустрия, машиностроенето, клиничните проучвания, туризма и хотелиерството.

Посещения, срещи, форуми

-      На 12 октомври 2021 г. се проведе уебинар за представяне пред българските компании от военнопромишления сектор на възможностите за бизнес и инвестиции в Индия. Уебинарът беше проведен по инициатива на Посолството на България в Делхи и беше организиран съвместно с индийската държавна агенция Invest India и със Сдружение „Българска отбранителна индустрия – акад. Стефан Воденичаров“, чрез което бяха поканени български компании от военнопромишления сектор за участие в уебинара. В събитието от България се включиха и 18 представители на български компании от военнопромишления сектор със сериозни бизнес интереси на индийския пазар като „Кинтекс“, „ВМЗ“, „ТЕРЕМ“, „Арсенал-2000“, „ЕМКО“, „Оптикс“, „Дунарит“, „Армако“, „Оптикоелектрон Груп“ и „ТБС“.

-      Участие на заместник-министър на икономиката с изказване във виртуален Българо-индийски бизнес форум, 3 декември 2020 г. Форумът бе организиран съвместно от Конфедерацията на индийската индустрия (CII), Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и посолството на България в Делхи.

-      Балканско-индийската бизнес асоциация организира българска бизнес делегация от 7 бизнесмени (представители на 7 български компании), която взе участие в международното изложение „GES-2018” (Global Exhibition on Services-2018), на 15-18 май 2018 г. в Мумбай. Беше осигурено пълно финансиране от индийска страна за българското участие в изложението, като на българските  бизнесмени бяха предоставени безплатни самолетни билети София-Мумбай-София и безплатно настаняване в хотел в Мумбай, както и организирани в рамките на изложението множество В2В срещи.

-      Българска бизнес делегация взе участие в десетото издание на международното изложение и съпътстваща конференция в сферата на земеделието и животновъдството „Agri&Livestock Expo“ на 1-2 декември 2017 г. в гр. Патиала, както и бяха организирани в гр. Чандигарх допълнителни бизнес срещи за българските бизнесмени в индийските търговски палати „Confederation of Indian Industry”” (CII) и ASSOCHAM. В изложението за първи път участва българска бизнес делегация, а именно: г-н Красимир Ангелов, председател на “Балканско-индийската бизнес асоциацията” (БИБА - регистрирана в София); г-н Иван Канелов, собственик на „АСТРА 2000“ ООД и на млекопреработвателно предприятие; г-жа Нели Иванова, консултант; г-н Нитин Панготра, директор БИБА-Индия. Начело на българската делегация беше ръководител СТИВ-Делхи.

-      Българска бизнес делегация – представители на  компании, препоръчани от българските търговски палати и търгуващи с текстилни изделия и облекла, а именно: „Хармония“ ЕООД; „Брезина 2000“; „Дом Хармония” ООД; „Йонел“ ЕООД взеха участие в 6-то издание на международното текстилно изложение „VASTRA 2017”, в периода 21-24 септември 2017 г. в гр. Джайпур, Индия. Проявата бе организирана от Федерацията на индийските търговско-промишлени палати “FICCI” и държавната корпорация за индустриално развитие и инвестиции на щата Раджастан – „RIICO“. Български компании бяха одобрени от организаторите за финансирано от индийска страна участие в изложението, в качеството им на компании-вносители на текстил и облекла (двупосочен самолетен билет София-Джайпур, както и настаняване за 3 нощувки в хотел в Джайпур). В рамките на форума бяха организирани B2B срещи за българските компании.

-      В периода 19-21 април 2017 г. в гр. Мумбай бе реализирано успешно участие на 7 български фирми, търгуващи със стомана и метали, в международното изложение India Steel Expo 2017. И седемте български фирми бяха одобрени за пълно финансиране от организаторите – бяха им платени двупосочните самолетни билети София-Мумбай и им беше осигурен безплатен хотел в Мумбай. За всяка българска компания бяха организирани около 20 бизнес срещи (Б2Б) с индийски компании в рамките на изложението.

-      Българска бизнес делегация, организирана от Българо-индийската бизнес камара в София посети Делхи и взе успешно участие в третото издание на „Бизнес форума Индия – Европа 29”, 7–9 декември 2016 г. в Делхи. На среща с ръководството на Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) бе подписан Меморандум за сътрудничество между FICCI и Българо-индийската бизнес камара (БИБК).

-      Българска ИТ делегация, начело с г-н Петър Нейчев, председател на СД на Холдинг „Корпорация за технологии и иновации“ АД и г-н Димитър Гишин, член на НС на АИКБ посетиха Индия на 12-18 юни 2016 г. Договорено бе дългосрочно сътрудничество и откриване (реализирано  през септември 2016 г.) в Пловдив на българо-индийски Учебен център по информационни технологии, където ще се провежда обучение и ще се разработват съвместни българо-индийски софтуерни и мрежови продукти. Последва визита на тричленна индийска ИТ делегация, водена от изпълнителните директори на  индийските ИТ компании “IIHT Technologies” и „Agile Labs“ на 27-30 септември 2016 г. за участие в Международния технически панаир 2016 в Пловдив, както и в съпътстваща ИТ конференция. В рамките на визитата е уредено и сдружение „Българо-индийски технологичен форум“, с по-четен председател г-н Стефан Воденичаров, председател на БАН.

-      На 4 юни 2015 г. Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия организира в гр. София българо-индийски бизнес форум, който беше открит от заместник-министъра на икономиката г-н Любен Петров. Форумът се проведе в рамките на посещението у нас на индийска бизнес делегация, организирана от Съвета на европейските търговски палати в Индия. В индийската бизнес делегацията бяха включени представители на  индийски компании от различни сектори на индийската икономика (автомобилостроене, инженеринг, електротехника, алтернативна енергия, информационни технологии, транспорт и логистика, други).

-      15-представители на български софтуерни компании взеха участие в софтуерното изложение "Индия Софт 2015" на 12-13 февруари 2015 г. в Делхи. Изложението бе организирано от Съвета за насърчаване износа на електроника и компютърен софтуер към Министерството на търговията и индустрията на Индия. Българската делегация бе водена от г-жа Гергана Паси, основател и президент на НПО „Дигитална Национална Коалиция“ („ДНК“) и г-н Соломон Паси, лидер на български софтуерен екип „iSOSu”. СТИВ-Делхи в партньорство с Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) организира паралелен Б2Б бизнес форум за българските ИТ компании. Бизнес форумът, в който взеха участие около 35 индийски ИТ компании, бе открит от г-н Соломон Паси с лекция на тема „The Digital Citizen of IT Global Nation”, фокусирана към стимулирането на интерес у индийските компании за навлизане на пазара на ИТ продукти и услуги чрез инвестиции в България. Проведен бе и втори бизнес форум съвместно с индийската търговско-промишлена палата „BRICS Chambers of Commerce and Industry”.

-      На 27-28 март 2014 г. в Делхи се проведе бизнес форум “Индия – Централна Европа”, организиран от Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) съвместно с МВнР на Индия. Целта на форума бе да се обсъдят възможностите за разширяване на икономическите връзки между Индия и страните от Централна Европа, със специален фокус върху новите технологии, иновациите, услугите, инфраструктурните проекти, чистите и зелени технологии, хуманитарните науки, образованието, банковите и финансовите услуги, фармацията, земеделието, хранителната промишленост, научноизследователската дейност и др. В рамките на форума ръководителят на българската делегация г-н Владимир Туджаров, главен секретар на МИЕ, взе участие в инвестиционна сесия на тема “Възможности за инвестиции в Централна Европа: нововъзникващи перспективи”.

-      15 български фирми взеха участие в третото международно инженерно изложение India Engineering Sourcing Show през м. януари 2014 г. в гр. Мумбай. Българската делегация бе ръководена от заместник-министър Анна Янева.Панаирът бе организиран на площ от 11 000 кв.м., като в него участваха над 500 индийски и международни компании, които изложиха своите най-нови технологични постижения в областите автомобилни компоненти и системи, индустриални и електрически машини, технологични изследвания, развитие и др. Панаирът бе организиран от Съвета за насърчаване на износа на инженерингови продукти (Engineering Export Promotion Council – EEPC), спонсориран от Министерството на търговията и индустрията на Индия. Българският щанд бе посетен от значителен брой представители на индийски компании с интерес към установяване на бизнес контакти и делово сътрудничество.  СТИВ-Делхи и посолството на България в Делхи организираха в Световния търговски център – Мумбай, в сътрудничество с Общоиндийската асоциация на индустриите, Европейския съвет на търговските камари в Индия, Европейския бизнес и технологичен център в Индия, двустранен бизнес форум, в който участваха българската бизнес делегация и представители на индийския бизнес, на търговски асоциации и камари, журналисти. По време на бизнес форума ИАНМСП подписа меморандуми за разбирателство с Европейския съвет на търговските камари в Индия, с Общоиндийската асоциация на индустриите Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Световния търговски център – Мумбай.

-      19 индийски компании, организирани от Индийския съвет за насърчаване износа на инженерни стоки (EEPC) взеха участие в 69-ия Международен технически панаир в Пловдив (30 септември – 5 октомври 2013 г.).

Междуправителствена комисия

18-та сесия на българо-индийската междуправителствена Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество се проведе в Делхи на 6 март 2018 г. Българската делегация за сесията бе ръководена от г-н Александър Манолев, заместник-министър на икономиката. Индийската делегация бе ръководена от г-жа Рита Теаотия, заместник-министър на търговията и индустрията.

По време на сесията бяха подписани следните документи:

‒      Протокол от Осемнадесетата сесия на българо-индийската междуправителствена Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество;

‒      Меморандум за разбирателство между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и Федерацията на индийските търговско-промишлени палати - Съгласувано с двете страни и потвърдено от тях, автоматично удължаване на срока на действие на Меморандума за сътрудничество между FICCI и НКИЗ с 2 години - до април 2023 г.

‒      Меморандум за разбирателство между Сдружение „Национално представителство на българската старт-ъп предприемаческа общност“ и Индийската стартъп асоциация (Startup India Association).

На индийската страна бе връчен български проект на Меморандум за разбирателство между Българската агенция за инвестиции и индийската агенция InvestIndia.

На сесията бяха обсъдени важни въпроси от дневния ред на българо-индийските отношения, представляващи интерес за България, в областите: търговия и инвестиции, иновации, стартиращи компании, малки и средни предприятия, финансово сътрудничество, селско стопанство, транспорт, информационни технологии и съобщения, енергетика, туризъм и други области от взаимен интерес.

В рамките на Осемнадесетата сесия на Смесената комисия заместник-министър Александър Манолев проведе срещи с министъра на търговията и индустрията на Индия г-н Суреш Прабху, с държавния министър на външните работи на Индия г-н М. Дж. Акбар, със заместник-министъра на външните на външните работи г-жа Ручи Гханашям, със заместник-министъра на отбраната г-н Аджай Кумар, със заместник-министъра на електрониката и информационните технологии г-н Аджай Пракаш.

Между двете страни успешно функционират също Смесен комитет за сътрудничество в областта на отбраната; Форум по информационни и комуникационни технологии; Смесен комитет за научно и технологично сътрудничество.