Търговско-икономически отношения между Република България и Монголия
Между Република България и Монголия съществуват дългогодишни добри търговско-икономически отношения. Монголия е потенциален пазар за редица български стоки, които преди 1990 имаха традиционно присъствие в страната: консерви ⇒ зеленчукови, плодови, месни; парфюмерийни и козметични стоки; вина; цигари и др.
В периода след 1990 се отчита трайна тенденция към съкращаване на взаимната търговия, силно повлияна от процеса на преструктуриране на икономиките на двете страни, недостига на валутни и финансови ресурси в Монголия, ограничаване на преките бизнес контакти и др.
СТОКООБМЕН
Двустранният стокообмен се характеризира с незначителни стойности и постоянно положително салдо за българската страна. Обобщените данни за стокообмена между двете страни през последните години са дадени в следващата таблица.
Стокообмен в млн. $
|
Година |
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
ян.-юни 2020 |
|
Износ |
3.9 |
3.7 |
1.75 |
1.6 |
1.1 |
2.0 |
1.9 |
2.3 |
1,025 |
|
Внос |
0.0 |
0.1 |
0.04 |
0.0 |
0.0 |
0.0 |
0.2 |
0.0 |
0,0 |
|
Общо |
3.9 |
3.8 |
1.79 |
1.6 |
1.1 |
2.0 |
2.1 |
2.3 |
1,025 |
|
Салдо |
3.9 |
3.6 |
1.71 |
1.6 |
1.1 |
2.0 |
1.7 |
2.3 |
1,025 |
След 2012, в резултат на възстановяване регулярната работа на двустранната Междуправителствената смесена комисия, се забелязва известно оживление във взаимната търговия.
Водещи стоки по износа/вноса:
Структурата на българския износ през отделните години се определя основно от тютюневи изделия (пури и цигари); алкохолни напитки (основно вина); захарни изделия, бисквити, сладкарски изделия, хранителни продукти (преработени плодове и зеленчуци, мед); медикаменти; козметика, парфюмерийни продукти; миещи и перилни препарати.
През последните години вноса от Монголия е на нулеви или много ниски нива.
През първите шест месеца на 2020 г. стокообменът на страната ни с Монголия възлиза на 1.025 млн. щ.д. спрямо 1.32 млн. щ.д. през същия период на 2019 г. – спад от -22.3%.
Важна предпоставка за нарастването на българския износ е както либерализирането на външнотърговския режим на Монголия, така и възможностите на българските фирми да предложат конкурентноспособни и атрактивни стоки на монголския пазар. Същевременно, българската страна счита, че символичният понастоящем внос от Монголия може да има съвсем реално изражение, съпоставимо с българския износ за Монголия. България може да внася от Монголия суровини и полезни изкопаеми (редки метали), кожи и кожени изделия, кашмирени влакна и прежди, вълнени камгарни прежди и други.
БЪЛГАРО-МОНГОЛСКА СМЕСЕНА КОМИСИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО, ТЪРГОВСКО И НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Между двете страни функционира Смесена междуправителствена комисия (СКИТНТС), която за периода 1967 - 1988 е провела общо 22 сесии. Поредната 23-та сесия на Смесената комисия се състоя в гр. Улан Батор от 23 до 26 февруари 1994 и тя се счита за Първо заседание на комисията в новия етап на социално-икономическо развитие на двете страни.
Последната Седма сесия на Смесената комисия се състоя на 24 и 25 юни 2019 в Улан Батор. Председател на българската част на Смесената комисия беше г-н Емил Караниколов, министър на икономиката. Председател на монголската част на МПК беше г-н Баатарбилег Ендонперенлей, министър на образованието, културата, науката и спорта. По време на сесията бяха разгледани широк кръг от въпроси в сферата на търговско-икономическото сътрудничество, селското стопанство, науката и образованието, културата, малките и средните предприятия и др. В рамките на Седмата сесия на Смесената комисия в Улан Батор беше проведен Българо-монголски бизнес форум.
ИНЖЕНЕРИНГОВА ДЕЙНОСТ
Българските инженерингови организации и специалисти имат значителен принос за развитието на Монголия с оказаната от тях помощ в строежа на редица предприятия ⇒ кожухарската фабрика в Дархан, месокомбината в Чойбалсан, керамичното предприятие в Арвайхеер, птицезавод, млекокомбинат и оранжерии в Улан Батор и Шарин Гол, както и за разкриването и разработването на природни изкопаеми и други. У нас са завършили и специализирали стотици монголски граждани, някои от които заемат важни позиции в държавната администрация и в културния елит на страната.
В периода 2007-2008 българската компания „Геотехмин”, съвместно с холандската компания „Елтрана” инвестира около 4.0 млн. щ.д. в предприятие за добив на злато в местността Хужиртин Гол. Компанията откри свой филиал в Монголия, с цел провеждане на геолого-проучвателни работи на територията на страната.
Перспективни области за сътрудничество в търговско-икономическите отношения между двете страни са: минно-добивната промишленост, доставка от България и монтаж на комплектни обекти за хранително-вкусовата и леката промишленост, напр. изграждане парникови стопанства, на малки предприятия за сушене на плодове и зеленчуци, за преработка на кожи и кожени изделия, заводи за производство на керамични блокове и керемиди. За изградените с техническото съдействие на България консервен завод в Орхон Шарингол и месокомбината в Чойбалсан съществуват възможности за модернизация на оборудването.
РЕАЛИЗИРАНИ ПОСЕЩЕНИЯ И АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ДОГОВОРНО-ПРАВНАТА БАЗА НА ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
След 1990 година са подписани следните по-важни нормативни документи, вкл. в търговско-икономическата сфера:
По време на държавното посещение на президента на България, г-н Георги Първанов, в Монголия (28 август – 01 септември 2007) бяха подписани следните двустранни документи:
На 09 октомври 2008, по време на държавното посещение у нас на президента на Монголия, Н. Пр. г-н Намбар Енхбаяр, бяха подписани следните по-важни двустранни документи:
По време на официалното посещение на президента Росен Плевнелиев в Монголия: